Старият Несебър!
В предните два материала ви запознах с моята истинска любов, страст, слабост, емоция – Той, Стария Несебър! Днес ще продължа с финалната част на своя разказ.
* * *
Успях да науча, че Старият Несебър е един от най – древните градове в Европа. Основан е под името Месемврия (ето защо улицата, където се намира моето училище, се казва по този странен начин) от Ойкист, изпратен от Мегара заедно със значителен брой колонисти. Несебър става един от двата най – мощни града на Пиргоския залив и запазва това статукво през целия период на Античността. Аполония обаче успява да блокира достъпа на месимвроитите до залива със създаването на колониите Анхиалос (днешно Поморие) и Пиргос (днешен Бургас). Така римляните завладяват Месемврия. През целия период на Античността, римско и последвалото го византийско управление градът се развива, трупа богатства, видни до днес, въпреки преживените тъмни векове.
Горката ми любов, толкова изстрадал, а същевременно толкова красив и величествен. Имах чувството, че всеки момент от някъде ще изкочи Хектор и ще сграбчи своята Андромаха (т.е. мен), за да полетят на красив кон към вечността. За подобни емоции само бях чела по книжките и гледала по филмите с щастлив край. Но ето че и аз се влюбих от пръв поглед и тази любов остана завинаги в душата ми.
Ако можех да пиша като великия Яворов, бих посветила ода на Стария Несебър; ако можех да творя като неповторимия Златю Бояджиев, бих запечатала обаянието на това място; ако можех да галя сетивата като Валя Балканска, бих възпяла красотата на Месемврия…
Единственото, на което съм способна обаче, е опитът ми да ви опиша и запозная с една милиардна от очарованието на Стария Несебър – моята първа съкровена любов, която никога няма да забравя.