Безработицата намалява – хубаво ли е?
Както съм тръгнала този месец със статистиките, така и ще го изкарам. Още нещо любопитно привлече вниманието ми и просто нямаше как да не го споделя с вас в блога. Този път темата е за безработицата и за това, че е намаляла от предходната година. Това хубаво ли е?
Ако трябва да се позовавам на данни, то за първия триместър на новата година броят на работещите спрямо предходната се е увеличил с близо 40 хил. Спад се забелязва във възрастовата граница 15-29 години, като най-осезаемо някъде около 20-годишна възраст. Цялостно погледната картинката, с близо 1,3% се е увеличила заетостта, която в момента е 52%, а работещите са малко над 3 мил. души.
През призмата на цифрите, всичко изглежда чудесно. Имаме гръмки заглавия на фона на инфлацията. Но дали действителност всичко данните са за ръст или просто за ПР?
Според мен тук трябва да се направи оценка на ситуацията спрямо поне 3 години назад. Определено пандемията „ни върна в първи клас“, както се казва, но ние прекалено бавно излизаме от нея и от последиците ѝ. Ако се извади статистиката колко души са загубили работата си за последните две години и колко от тях са се върнали на работа, то едва ли ще има по медиите толкова шум. Също и ако се направи анализ колко са останали без работа или на прага на минималната заплата заради инфлацията.
Много е прекрасно да вадим числата от контекста и да си мислим, че има успех. Но истината е в обединяването на всеки един детайл.