Днес реших малко да „разчупим“ счетоводната тема, а законите на Мърфи успяват винаги да ни накарат да погледнем на света от един малко по-забавен ъгъл. Все пак животът е много по-лесен, ако имаш очи за шеговитата страна на нещата, а самоиронията е висша форма на подобен поглед. 🙂 А Мърфи е велик в това отношение.
Та според неговите закони:
1. Времето е пари, което е в пълна сила най-вече тогава, когато трябва да ни ги върнат;
2. Компромисът винаги излиза най-скъп сред всички възможни алтернативи;
3. Обикновените проблеми търпят наложително решаване, важните – наложително отлагане;
4. Разходите нарастват правопропорционално на настроението, както и липсата на такова;
5. Протакването е културна или мързелива форма на отказ;
Аз лично най-често се срещам с последния закон. Имам чувството, че в България още от времето на Османското робство ни е останала тази така паразитна нагласа да оставяме нещата за последния момент. Нагледен пример са километричните опашки всяка година в последния ден от обявения срок, когато трябва да се подава данъчна декларация например. Изключения не правят повечето крайни срокове като цяло.