Днес реших малко да “разчупим” счетоводната тема, а законите на Мърфи успяват винаги да ни накарат да погледнем на света от един малко по-забавен ъгъл. Все пак животът е много по-лесен, ако имаш очи за шеговитата страна на нещата, а самоиронията е висша форма на подобен поглед. 🙂 А Мърфи е велик в това отношение.

Та според неговите закони:

1. Времето е пари, което е в пълна сила най-вече тогава, когато трябва да ни ги върнат;

2. Компромисът винаги излиза най-скъп сред всички възможни алтернативи;

3. Обикновените проблеми търпят наложително решаване, важните – наложително отлагане;

4. Разходите нарастват правопропорционално на настроението, както и липсата на такова;

5. Протакването е културна или мързелива форма на отказ;

Аз лично най-често се срещам с последния закон. Имам чувството, че в България още от времето на Османското робство ни е останала тази така паразитна нагласа да оставяме нещата за последния момент. Нагледен пример са километричните опашки всяка година в последния ден от обявения срок, когато трябва да се подава данъчна декларация например. Изключения не правят повечето крайни срокове като цяло.

Google+ Comments