Вчера в парка се разхождах с една приятелка. Дъщеричката й вече е голяма госпожица и тази есен ще бъде във втори клас. Толкова е сладка милата, че нямам думи да опиша. За домашно през ваканцията учителката им е дала да напишат две съчинения – как са прекарали лятото и какви искат да станат като пораснат.

Та по този повод малката е започнала да разпитва всеки какво работи и трудно ли е, или не. Аз също получих порция от тези въпроси и… колкото й срамно да е, ще призная, че не успях да й отговоря. Не че мълчах, ами явно по обяснението ми тя изобщо не успя да разбере какво с какво точно се занимавам. В крайна сметка остана с впечатлението, че съм много важна особа, без която математиката(!?) няма да съществува. Заключението й беше, че моята е най-трудната професия на света.

Ако трябва да съм честна, никога не съм се замисляла дали счетоводството е трудна работа. Никога не съм я считала за забавна или интересна. Тя просто ми се отдаваше. Не смятам, че след като свикнеш да правиш едно и също нещо, след като си изградиш контактите – знаеш на кого в коя институция да звъннеш, какво да му кажеш, след като следиш измененията във всички административни области и новостите в процедурите работата ти няма да е нещо  особено. За тази ориентация под наставничеството на човек, който има желание да ти покаже тънкостите, смятам, че един стаж от 6 месеца ще е напълно достатъчен дори за студент да започне да се справя прилично с работата.

Но какъвто във всяка друга служба и в тази опитът все пак е от значение.

Сега като се замисля професията ми има едно голямо предимство. Първо, при нас хората на възраст се ценят повече. В счетоводните кантори се търсят повече опитни кадри, за сметка на много фирми, които предпочитат млади специалисти – инженери, компютърни експерти, маркетолози, копирайтъри и др, така че няма да се притеснявате, че като минете 50-те трудно ще си намерите работа. Това си е значим плюс.

Google+ Comments