Тихото напускане
В работния речник все по-често се появяват нови думи, които са свързани с начина на извършване на задълженията на различните поколения. Аз вече съм ви давала интересни факти за буумърите и за Z поколението. Днес ще продължа с една тенденция, която е актуална отново от тях, но според други е стара колкото света. Прочетете и вие преценете.
Тихото напускане е термин, с който се обозначава процесът на разделяне на служебните задължения от личния живот. Той включва по-малко работа или по-точно на комбинацията от работа и забавление. Това пропагандира към разговори с колегите, време в социалните мрежи, информиране от сайтове и прочие. Идеята е, че по този начин може да се избегне бърнаутът или така нареченото „прегаряне на работа“.
Тези действия са водени от едничката цел да Z поколението – да не се надвишава минимумът от работни часове, за да не се навлезе в личното пространство. Някои работохолици биха го сметнали като скатаване от задълженията. И точно тук идва и теорията, че това не е нововъведение в начина на работа от поколението, а всъщност си е добре позната стара техника за ненатоварване.
Всъщност истината е, че всяко ново десетилетие с представителите си въвежда нови порядки на работни взаимоотношения. Някои са преработени стари, други са с интересни концепции, а трети остават неразбрани. Може би и това е причината в момента тенденцията да е на всеки две до 3 години да се сменя местоработата, защото вече ти е дала всичко, което може да вземеш от нея. А понякога дори още не е минал договорът за изпитателен срок.
Лично аз до някъде подкрепям теорията за тихото напускане и се опитвам да я карам по-спокойно. Работният процес при вас как се случва? Залагате на работа до откат, разнообразявате със срещи с колегите или скатавате докато мине времето?