Преди няколко вечери с колежки се събрахме на обмяна на опит. Така им казваме на тези полупрофесионални, полуприятелски сбирки, на които хапваме, пийваме, пък покрай личните неща, обсъдим и някои счетоводни казуси, кой с каквото се е сблъскал в работата си. Та от дума на дума и по повод на изменението в закона, във връзка с което ще уволнят около 250 митничари, понеже нямат нужния образователен ценз, стигнахме до спор за това, трябва ли задължително счетоводителите да имат висше образование по специалността. Някои от групата поддържаха мнението, че не е задължително, че счетоводството е занаят и като всеки друг занаят се учи в практиката, а не на студентската скамейка. Аз ги разбирам, че защитават тази теза, защото част от тях имат счетоводни кантори и съвсем обяснимо, за да пестят от заплати, за по-рутинната работа наемат хора със средно образование и съответно им плащат по-малко, отколкото биха плащали на човек с висше образование, който върши същата работа. Не съм съгласна обаче с това и не го смятам за справедлива практика. И то не е, защото си мисля, че човек, който не е завършил счетоводство и контрол във висше учебно заведение, не може да бъде обучен и да си върши отлично работата. Напротив, сигурна съм, че може, и даже познавам много такива хора. А защото вярвам в това, че трябва да се проявява определена професионална солидарност и да се дава възможност да трупат опит и да учат занаят хора, които все пак са положили определени усилия и са добили съответния образователен ценз.

Google+ Comments