Предполагам, че много от вас са склонни да се съгласят с някои решения в работата и в живота си, само за да избегнат конфликт. Понякога пък именно от това опасение не се изказва мнение, което може да е решаващо. И така се взима решение, което не удовлетворява никого, но никой не е възразил срещу него. Ето това се нарича парадоксът на Абилин или на прекомерното съгласяване.

Ако не схванахте от горния абзац за какво точно става въпрос, то сега ще ви дам пример. Представете си, че сте с приятели и вие предлагате да си поръчате бургери. На вас не ви се похапва точно това, но не се сещате за друго. Останалите от групата също се съгласяват, като на единия му се яде китайско, а на други – салата. Накрая поръчвате бургерите, но никой не се чувства удовлетворен от взетото решение.

Причината за достигането на този изход се кори във факта, че всеки си е мислил, че на другите им се похапва точно това и че не иска само той да е различен. Също така, може да се помисли, че мнението не е важно и групата няма да го вземе под внимание. Тъй като всички са помислили точно по този начин, накрая никой не е удовлетворен, но пък действието е направено.

Точно по тази логика се действа и в много офиси. От страх или притеснение от ниско самочувствие се достига до лоши решения. Все пак всеки има право на глас и е редно да го изрази. А ако това доведе до дискусия или нещо друго – още по-добре. Тъкмо в тоз момент ще може да се разгледат всички гледни точки и ще се погледне ситуацията през различни призми.

Не е случайно този текст да присъства в блога ми. Той е за всички служители в какви ли не предприятия, за всички несигурни хора и за всички на ръководни позиции – ценете мнението. То винаги има значение.

Google+ Comments