Не е тайна, че да си счетоводител е отговорна задача. Боравиш с големи числа, превръщаш ги в суми към съответната сметка, събираш, изваждаш, умуваш, осчетоводяваш… Има известна доза предизвикателство и разнообразие. В главата ми се въртят цифри, бележки, имена на фирми, спешни задачи, срокове. Когато обаче тотално зацикля, си имам начин за справяне и бързо връщане в ритъм. Хващам последния брой на „Биограф“, който съм си купила и държа в бюрото, и започвам да се разтоварвам. Чета го постепенно, бавно, но славно.

Стилът на писане е висок, увлекателен и професионален. Преплетени са умело истории както за български, така и за международни знаменитости в най-различни сфери – политика, изкуство, култура, музика, спорт. С обема си от около 200 стр. то се превръща по-скоро в книга с интересни разкази за известни личности, отколкото в обикновено биографично списание. Не мога да скрия възхищението си от броя за Даяна. Но там има много повече информация освен тази за човека от корицата, което пък го отличава от останалите. „Биограф“ не е едно от поредните безлични и еднообразни списания – то си има характер. Създадено е от едни интелигентни хора за други, в това число включвам и маркетинговия му директор Светльо Кантарджиев.

Признавам си, че понякога толкова много се увличам в четенето, че забравям за момент работните си задължения. Но нали това е целта – да се разтоваря, за да мога да продължа да работя с бистър ум. И все пак не прекалявам, но ми се иска.

ПП: Счетоводство, здравей! Върнах се.

Google+ Comments