Нов данък
Несъмнено правилата на световния пазар през последната година и половина се промениха. Не само заради намаления ресурс от хора, но и заради повишените цени. Световните регулатори изглежда не се справят успешно с този проблем, а подхващат въпроса с въглеродните емисии. Именно и в тази насока ще бъде въведен нов данък.
Той ще е обхваща индустриите, които произвеждат стомана, цимент, торове и химикали. Данъкът се подготвя от САЩ и Европейския съюз, като ще обхваща митата на тези стоки и страните, които ги произвеждат. Идеята е, че ако тяхното създаване е от държави или предприятия с високи нива на въглеродни емисии, то те ще плащат повече. Затова и данъкът се нарича въглероден.
Този ход несъмнено ще пренареди търговските взаимоотношения и ще промени цените в конкретните сфери. А това от своя страна ще промени и пазара и ще се отрази на крайните потребители, тоест на нас обикновените граждани. Някои синдикати считат хода за ограничаващ конкуренцията. Но пък други казват, че именно цели да насърчи екологичната конкурентоспособност.
Въвеждането на подобни мита все още не е прието и ще подлежи на гласуване. В САЩ подобен законопроект се преразглежда през няколко години, а в Европа предстои дълъг път от около 5 години, в които евентуално да влезе в сила. Това е и време, в което редица държава и заводи ще могат да предприемат мерки. Но несъмнено въглеродните норми ще са проблем за Китай и Бразилия, като там се очаква пазарът почти да не изнася, а да остане на национално ниво.
За мен въглеродният данък ще е още едно ограничение, което ще се отрази негативно на масата от хора. Все пак цимент и стомана са необходими за строителството, а торовете – за изхранването ни. Това автоматично означава по-високи цени и още по-голямо разделение на класите. Този ход няма да намали и въглеродния диоксид, защото населението на земята има нужда от тези продукти. Тогава това не е ли парадокс?