Любов от пръв поглед
Тъй като съм се заела със задачата да разчупя стереотипите, че счетоводителите са скучни, захлупени и праволинейни хора, които разбират само и единствено от числа, днес продължавам в същия дух, представяйки ви моята истинска любов от първо виждане. 🙂
* * *
Преди да се докосна до него, не вярвах, че любовта от пръв поглед е достижима… То е чувство на еуфория, на безкраен празник на душата, на истински вулкан от емоции и не знаеш коремът ли те боли, свят ли ти се вие, летиш ли, или от подкосените колена не можеш и крачка да направиш. Гледаш и се чудиш как си живял досега, без да го видиш и вкусиш. Сякаш започваш нов живот, облагороден, чист и вярващ до мозъка на костите си, че всеки е добър, просто трябва да му бъде показан правилният път.
Той!!! Единствен и неповторим, макар от мнозина сравняван с други. Той! Моята първа истинска и дълбока любов, която ще помня винаги. Той! Моето спасение, към което се връщам всеки път, когато искам да видя надеждата. И знам, че нито ще поиска да му направя салата и да му прислугвам, наливайки през 15 минути ракия, нито ще гледа вторачено футбол, докато изливам сърцето си; винаги ще се зарадва да ме види и мълчаливо ще поздрави; винаги ще остане красив и мъдър, въпреки хилядолетната си възраст.
Той, Старият Несебър…
Да, виждам реакцията на някои: „Тази пък какво толкова се превъзнася? Любови, пеперуди в стомаха… Сигурно не е пътувала, за да види Рим, Париж, Барселона.“ И до луната да бях летяла, едва ли сърцето ми би я обикнало по такъв начин, по какъвто се свърза със Стария Несебър. То бе преди повече от петнадесет години. Малка, съвсем невинна, постоянно питаща и проверяваща дали пък наистина под леглото няма слон, с нетърпение очаквах морската ваканция. Ентусиазмът ми обаче беше пречупен, след като разбрах, че ще ходим с цялото семейство на почивка в стария нещо си. „Кой си почива в близост до нещо старо? Старите хора и вещи са досадни и скучни“ – мислех си аз, разочарована, че вместо катерушки и Макдоналдс, ще видя някакви си вехтории… (следва продължение)