Нормираната петдневна работна седмица има 40 работни часа, разпределени по 8 часа на ден. Това вече го уточнихме, но нека не се заблуждаваме… на всеки му се налага да работи извънредно от време на време. Понякога го правим умишлено и съзнателно, като не търсим нещо в замяна. Според мен е хубаво хората да полагат и по малко безвъзмезден труд, вместо винаги да търсят отплата за свършеното, но това е друга тема за дискусия, в чиито детайли не желая да изпадам днес.

Въпросът е, че когато ви се налага да работите извънредно, е хубаво да знаете какво гласи законът по този въпрос. А той казва, че извънредният труд е забранен с изключение на някои определени ситуации, с които можете да се запознаете в чл.144 от Кодекса на труда. Продължителността на извънредния труд е регламентирано да не надвишава 150 часа годишно с уточнения по колко може да се полага съответно месечно, седмично и дневно (вж.чл.146).

Заплащането на извънредния труд подлежи на договаряне между служителя и работодателя, но законово то е по-голямо от труда в нормираните часове и увеличението не може да бъде по-малко от: 50% за работа през работните дни; 75% за работа през почивните дни; 100% за работа през дните на официалните празници; 50% за работа при сумирано изчисляване на работното време.

И още две важни уточнения, на които искам да ви обърна внимание. Чл. 107 от Кодекса на труда гласи, че извънредният, нощният и трудът по време на Националните празници може да бъде регламентиран още в индивидуалния ви трудов договор, така че внимавайте за тези неща, питайте и четете внимателно. В същия член е допълнено и че на хората, които изпълняват надомна работа, не се установява ненормиран работен ден или полагане на извънреден труд.

Google+ Comments