Всеки от нас поне веднъж е чувал някой разпенил се чичо или леля, който твърде убедено твърди, че тези пари, които му се точат от заплатата за здравни и социални осигуровки са напълно ненужни и че те никога повече не искат да дават пари на държавата.

От подобен тип начин на разсъждаване произлизат редица много вредни поведения, които не само пречат на отделния индивид, но и на цялото общество. На първо място е много погрешно да се смята, че не трябва да се внасят пенсионните осигуровки. После същите тези хора мрънкат, че родителите и близките им хора получават смешни пенсии, а в същото време не плащат лептата си, за да могат да получават справедливи пари, отговарящи на нуждите им. Но като че ли този тип хора изключват връзката между тези два фактора автоматично и продължават да бъдат яростни противници да дават на държавата каквито и да било пари.

От този тип поведение произлизат и практиките на работодателите, които не плащат осигуровки или дават на ръка значително повече пари от заплатата, отколкото осчетоводяват. И това е следствие на хората, които се съгласяват с този начин на работни взаимоотношения. Автоматично отрязва пътя на работниците, които не са съгласни с подобен тип условия и искат да им бъдат изплащани пълните осигуровки.

Най-забавно става когато този тип хора наистина доживеят до пенсия и получат едната мизерна сумичка, която не им стига за почти нищо. Тогава се започва ново опяване колко години са работили, а как накрая държавата не им дава пенсията, която заслужават. Истината е, че те може наистина да са работили, но като са не са си плащали осигуровките, а поколението, което са създали върви стремглаво по техните стъпки, няма как да очакват да има пари, които да могат да асимилират като високи пенсии.

Google+ Comments