Неотменимо изискване е информацията, създадена от счетоводството, да бъде вярна, точна и съпоставима. Постигането на тази цел предполага наличието на определени правила за измерване на величините, които формират съдържанието на актива и пасива на предприятието. Активите се разглеждат като материални или нематериални средства, носещи полза на собственика си. При счетоводството активите се извеждат, като ресурси контролирани от предприятието, от които се очаква бъдеща икономическа печалба, в резултат на вече минали събития. Делят се на три основни групи – материални, нематериални и финансови, които от своя страна се делят на краткотрайни или текущи, и дълготрайни-нетекущи. В счетоводството краткотрайни материални активи са стоки, продукция, незавършено производство, материали, суровини и други. А дълготрайни материални активи могат да бъдат сгради, машини, земи, производствено оборудване, транспортни средства, компютри и други. В счетоводството пасивите се разглеждат като съществуващи задължения на предприятието, които са произлезли в следствие на вече минали събития и чието погасяване се очаква да доведе до загуба на ресурси. Пасивите могат да се разделят, също като активите, на краткотрайни или текущи и дълготрайни-нетекущи, според периода на погасяване. Ако срокът на погасяване е до една година са краткотрайни пасиви, а при срока е по-голям от една година –дълготрайни. При определяне срока на погасяване се има предвид една година от датата на съставяне на баланса. Датата, към която се изготвя годишния финансов отчет е 31 декември и за текущи пасиви могат да се сметнат всички онези, които ще бъдат погасени не по-късно от следващия 31 декември.

Google+ Comments