Служителката на НАП се усмихна. Не беше учтива усмивка. Беше усмивката на човек, който току-що е намерил ключовете си, а колата е скъпа и е паркирана на грешното място. В нашия офис. В 10:15 сутринта.
Проверките на НАП. Отдавна не са просто рутинна работа. Превърнаха се в нещо като… туризъм. Не, не е забавна дестинация. Това е туризъм на страха. На неудобството. На загубеното време. Защото, да си го кажем честно, повечето проверки не са заради очакване за огромни измами. По-скоро са заради цифрите. И заради създаването на впечатление за работа.
Видях го преди две години, когато бях вътрешен одитор в голяма компания. Проверяваха ни за ДДС. Три дни. Прегледаха всяка фактура, всяко движение на стоки. Накрая – нищо. Една малка техническа грешка, която поправихме на момента. Но загубеното време? Огромно. И не само нашето. И на техните служители.
Защо се случва това? Защото системата ни е такава. Имаме сложни закони, сложни правила, сложни счетоводни процедури. И контрол, който трябва да доказва, че всичко е наред. Но вместо да се фокусираме върху същността – дали бизнесът плаща дължимите данъци – се фокусираме върху формата – дали всички документи са попълнени правилно.
Помня един клиент – малък магазин за дрехи. Няколко служители, плаща си данъците редовно, води си счетоводството като по учебник. И въпреки това – проверка. Защо? Защото някой от съседите го беше сигнализирал, че работи в неделя. Нелепо, нали? Но това е реалността.
И тук идва въпросът – ефективни ли са тези проверки? Или просто губят време и ресурси? Не съм сигурен, че има еднозначен отговор. Но знам, че могат да бъдат много по-ефективни, ако се фокусират върху рисковите бизнеси. Вместо да проверяват всички, да проверяват тези със съмнителни транзакции, с многобройни жалби от клиенти, с проблеми със закона.
Вместо да се опитват да хванат дребните риби, да се опитат да хванат големите акули. Защото, да си го кажем направо, големите акули са тези, които наистина източват държавния бюджет. А дребните риби просто се опитват да оцелеят.
Видях го преди месец, когато консултирах един нов стартъп. Получиха проверка от НАП още преди да са започнали да работят. Защо? Защото някой беше решил, че са рискови. И какво трябваше да направят? Да наемат счетоводител, да попълват всички документи, да се подготвят за проверка. Вместо да се фокусират върху развитието на бизнеса си.
И тук е парадоксът. Държавата, която трябва да подкрепя бизнеса, го задушава с бюрокрация и проверки. Вместо да му дава възможност да расте, го принуждава да се занимава с глупости. И това не е просто лош късмет. Това е системна грешка.
Проверките трябва да бъдат предвидими, прозрачни и справедливи. Трябва да се фокусират върху същността, а не върху формата. И трябва да бъдат насочени към рисковите бизнеси, а не към всички. Иначе ще продължим да живеем в този абсурден свят, в който служителката на НАП се усмихва, а бизнесът страда.
Решението? По-малко проверки, повече анализ. По-малко бюрокрация, повече доверие. По-малко страх, повече подкрепа. Иначе ще продължим да се чудим защо бизнесът ни не расте. И защо държавата ни не просперира.