Данъкът – необходимото „зло“ част 1
Всеки рано или късно се сблъсква с необходимостта да плаща данък. При започване на временна или постоянна работа, при наследяване или закупуване на имущество, дори при печалба от хазартна дейност. Всеки се ядосва при настъпване на този момент, защото по този начин се намалява бюджета му, но какво всъщност знаем за данъците?
Данъците са особен вид плащане, които се характеризират с няколко особености и биват:
- Принудително;
- Невъзвръщаемо;
- Безвъзмездно
плащане в полза на държавата. Отбелязват се в приходната част на държавния бюджет и се определят със закон. Самото плащане се налага при наличието на някоя от следните предпоставки:
- Реализиране на доход;
- Продажба на стоки и услуги;
- Стопанисване на дадени видове движими и недвижими имоти;
- Промяна в собствеността на дадени недвижимости;
- Осъществяване на определените стопански дейности.
Има множество икономически теории, които обясняват необходимостта гражданите да плащат данъци в полза на държавата.
Според едно виждане, държавата е собственик на цялата територия и като такъв е необходимо да получава рента от всички ползватели (гражданите).
Осигурителната теория пък определя държавата като осигурител (защитник) на гражданите от различни опасности, външни заплахи, накърняване на собствеността и на личната сигурност на гражданите. Защитата на гражданите е основна функция на държавата, но на определена цена – данъците. Тоест данъкът е вид застраховка, която гражданите си правят, за да получат сигурност и спокойствие. Критиците оборват тази теория с аргумента, че застраховката е пожелателна, а плащането на данък е задължително и безвъзмездно.
Жертвената теория определя данъка като “жертва“ или „откуп“, която гражданите трябва да направят в полза на държавата, без която е невъзможно тяхното съществуване. Тук критиците отново оборват тази теория със същия аргумент – жертвата е по-скоро лична преценка и съгласие, докато данъкът е задължение.
Еквивалентната теория определя данъците като цена на стоки, които се произвеждат единствено от държавата. Теорията по-скоро подчертава неспособността на пазара сам да се справя с нарастващите потребности на населението, което налага държавна намеса. Нейна роля е да коригира пазарните дефекти.