Как го правят?
Аз съм млад и амбициозен човек. Често съм затрупана със задачи в работа, училище и в дома. Понякога дори се прибирам за да си легна в леглото.
Обичам работата си, обичам и да уча, винаги когато имам възможност посещавам курсове за допълнителна квалификация. Искам да се обогатявам и да научавам най-новите методи и техники, които да ми помогнат да се развивам в професионален план. Целта ми е да съм успешна, млада българка, която да помага и на други хора. Смятам, че ние сме бъдещето и надеждата на България. Ако всички се мобилизираме и се стегнем, да покажем знания и умения, бихме могли, хайде не да променим, но поне да подпомогнем, за да променим, случващото се в нашата държава, за да може да живеем и работим тук, при приятели и близки, а не да бягаме в чужбина. Признавам си, че не ми остава много време за забавления, но когато мога винаги използвам свободното си време за да разпускам с приятели. Нещо обаче изключително ме озадачава. Работното ми място се намра в близост до заведения и кафенета, които са почти през целия ден пълни с млади хора. Често си задавам въпроса ” Не работят ли?”. Според данните, сме на челните места по безработни и не учащи млади хора, е от къде взимат пари тези млади, за да пълнят заведенията? Както има една поговорка: “Че кой нормален ще работи, при живи родители?” Всъщност младите българи имат прекалено големи очаквания, надяват се на високи заплати, без да покажат никакви умения и компетенции в замяна и това е една от причините да не работят. Консуматорското мислене на младежите се е превърнало в народопсихология за скромната ни нация. Не е достатъчно само да раждаме деца, за да подпомогнем за демогравската криза, а трябва да създадем условия, заради които бъдещите поколения да изберат да остнат тук.
Затова обаче и родителте трябва да обърнат внимание на младите, а не да им дават изкуствни надежди, че като завършат училище и ще ги чакат с куфарчто с парите. Нужни са умения и много пот на челото, за да сме успешни.